Знаем, че сънят е полезен за тялото и ума. Знаем и че сънят ни помага да запомняме. Но и да забравяме. Объркващо е, да. Всичко това се дължи на мозъка.
Знаем доста неща за мозъка, но и доста остават мистерия. Днес ще ви разкажем за една малка мозъчна структура, наречена локус церулеус, и голямото ѝ значение за нас.
Историята на локус церулеус
В късните десетилетия на XVIII век, френският патоанатом Феликс д’Азур описва малка (около 2 см) синя точка в тъканта на мозъчния ствол.
През XIX век, тази мозъчна структура, съвкупност от неврони, получава името си – локус церулеус. Терминът идва от латински и език и означава буквално “синя точка”. Дължи името си на необичайния си син цвят.
През втората половина на 20 век учените най-сетне разбират, че синият цвят се дължи на пигмент, получен вследствие на химична реакция, включваща невротрансмитера норадреналин.
Какво прави локус церулеус?
Накратко – командва. Макар и малък, локус церулеус успешно подава сигнали до целия мозък, включително и до гръбначния. Главната му функция е да регулира секрецията на норадреналин.
Норадреналинът е молекула, която освен че стимулира невроните и ги държи “будни”, отговаря и за редица процеси като внимание, възбуда, осъзнаване, преработване на емоции, процесите на запомняне и забравяне и регулирането на стреса и тревожността.
Оказва се, че миниатюрният локус церулеус е от изключителна важност и за диагностицирането на неврокогнитивни болести като болест Алцхаймер и Паркинсон. В най-ранните им фази се наблюдава намален брой неврони в локус церулеус, което показва наличието на дегенеративен процес.
Каква е връзката на локус церулеус със съня?
Проучванията на локус церулеус се осъществяват трудно, поради малките му размери и локацията му – твърде “дълбоко” в мозъка, за да се наблюдава лесно. Благодарение на новите технологии за ядрено-магнитен резонанс обаче това става по-достъпно.
Един от големите изводи на съвременните учени е, че колкото по-активен е локус церулеус през деня, толкова по-лошо е качеството на съня, включително интензитетът на REM съня. Интересното е, че това явление се задълбочава с напредване на възрастта. Проучванията показват, че хората между 50-70 години показват по-високи нива на активност на локус церулеус през деня, което обяснява защо с възрастта се появява инсомния.
Както споменахме по-горе, локус церулеус регулира секрецията на норадреналин. Той, от своя страна, отговаря за редица процеси, сред които и обработката на нова информация и консолидирането ѝ в нашата памет.
Сънят има различни фази. Най-общо те са разделени на 3 фази NREM сън, сред които е и дълбокия (най-възстановителен) сън и 1 фаза – REM сън. Тогава се случва най-интензивното и ярко сънуване.
Учените са доказали, че локус церулеус е активен през NREM фазите на съня, като постепенно активността му намалява. През REM фазата, синята точка е напълно неактивна, следователно не изпуска норадреналин. Това е така, защото в началните фази на съня мозъкът преработва и запомня нужната информация, а през REM фазата се освобождава от синапсите, които смята за ненужни.
И така, надяваме се, че ви беше интересно, защото на нас със сигурност ни е и с нетърпение очакваме да научим (и разкажем) за още интересни мозъчни структури и да изследваме заедно връзката им със съня.